(лирически поет, грък, ок. 522 - ок. 443 г. пр. н. е.)

Въведение

Пиндар е един от най-известните древногръцки лирически поети и може би най-известният от деветте канонични лирически поети на Древна Гърция.

В древността той е смятан за най-великия гръцки поет и уважението на древните може да помогне да се обясни защо голяма част от творчеството му е грижливо запазено (повечето от другите гръцки лирически поеми са достигнали до нас само на фрагменти, но почти една четвърт от всички поеми на Пиндар са запазени в цялост).

Особено известен е със своите епиникии (или оди за победа) в чест на видни личности и победители в атлетически игри.

Пиндар е роден около 522 или 518 г. пр.н.е. в селището Киноскефала край Тива в Беотия, син на Дайфант и Клеодика. Семейството му води началото си от благородническия клан на Егидите в Тива, а оттам - до легендарния основател на Тива Кадъм. Оженва се за Мегаклея и имат две дъщери - Евметида и Протомаха, и син Дайфант.

Макар че Пиндар вероятно е бил свързан с лица и групи, които са застанали на страната на Персия по време на Мидийските войни през 490 и 480 г. пр.н.е., кариерата му не изглежда да е пострадала много от тази връзка, а скоро след войната репутацията му на поет се разпространява в целия гръцки свят и неговите колонии. Къщата му в Тива е умишлено пощадена от Александър Велики като признание закомплиментарни творби, които Пиндар е написал за и за своя предшественик, македонския цар Александър I.

Пиндар пътува много из гръцкия свят, за да обслужва различни свои покровители, включително пътува до двора на Хиерон в Сиракуза през 476 г. пр.н.е. (където може би се е запознал с някои от другите велики поети от онова време, които са били привлечени от Сиракуза, включително Есхил и Симонид), в дворовете на Терон от Акрагас и Арсеил от Кирена, както и в градовете Делфи и Атина. 11 от 45-те му оди са написани за егинците, което прави вероятно той да е посетил и могъщия остров Егина.

Най-старата му запазена ода е от 498 г. пр.н.е., когато Пиндар е бил само на 20 години, а последната обикновено се датира от 446 г. пр.н.е., когато е бил на 72 г. Върхът на литературната му дейност обаче обикновено се разглежда в периода 480-460 г. пр.н.е.

Смята се, че е починал в Аргос през 443 или 438 г. пр.н.е., на около осемдесетгодишна възраст.

Пиндар пише много хорови творби, като пеани, песни и химни за религиозни празници, които са ни известни само с цитати от други древни автори или от папируси, открити в Египет. 45 от неговите "епиниции" обаче са оцелели в пълен вид и те така или иначе се смятат за негови шедьоври. "Епиниция" е лирична ода в чест на забележителни личности (като победителите в атлетическите игри, коитоЗапазените оди за победа са групирани в четири книги, базирани на игрите, в които се е състезавал победителят - Олимпийските, Питийските, Истмийските и Немейските игри, като най-известната от тях е "Олимпийска ода 1" и "Питийска ода 1" (съответно от 476 г. пр.н.е. и 470 г. пр.н.е.).

Одите на Пиндар са сложни по строеж и богати и алюзивни по стил, изпълнени с плътни паралели между атлетическия победител и неговите прочути предци, както и с алюзии към митовете за божества и герои, които са в основата на атлетическите празници. В тях е използвана традиционната триделна или тристишна структура, състояща се от строфа (първа строфа, която се пее, когато хорът танцува наляво),антистрофа (втора строфа, която се пее, когато хорът танцува надясно) и заключителна епода (трета строфа в различен метрум, която се пее, когато хорът стои неподвижно в средата на сцената).

• "Олимпийска ода 1"
• "Питийска ода 1"