(Сатирик, римлянин, ок. 55 - ок. 138 г.)

Въведение

Ювенал е римски поет от Сребърния век на латинската литература, последният и най-силен от всички римски сатирични поети. "Сатири" може да се тълкува като брутална критика на езическия Рим, въпреки че преувеличеният им, комедиен начин на изразяване прави подобно предположение в най-добрия случай спорно.

Децим Юний Ювеналис (известен на английски като Juvenal) е роден в Аквино, малко градче в италианския регион Лацио, като син или осиновен син на богат фрийдман (освободен роб). Достоверната биографична информация е изключително оскъдна. Някои източници определят датата му на раждане на 55 г. от н.е., а според други традиции е преживял известно време след годината на смъртта на Адриан (138 г.), но тезиТъй като не е посветил творбата си, обикновено се приема, че не е имал покровител и затова може да е бил самостоятелно заможен, въпреки че за известно време изглежда, че е бил и много беден и зависим от благотворителността на богатите хора в Рим.

Става офицер в армията като първа стъпка към кариера в административната служба на император Домициан, но се озлобява, когато не успява да получи повишение. Според повечето биографи той изживява период на изгнание в Египет, вероятно заради написана от него сатира, в която заявява, че придворните фаворити имат неправомерно влияние при повишаването на военните офицери, или може би заради обида къмНе е ясно дали изгоненият император е Траян или Домициан, нито дали е умрял в изгнание, или е бил върнат в Рим преди смъртта си (последното изглежда най-вероятно).

Ювенал е автор на шестнайсет номерирани стихотворения, последните незавършени или поне слабо запазени, разделени в пет книги. Всички те са в римския жанр "сатура" или сатира, обширни дискусии за обществото и обществените нрави в дактилски хекзаметър. книга първа, съдържаща "Сатири 1 - 5" , в която се описват в ретроспекция някои от ужасите на тираничното управление на император Домициан, вероятно е издадена между 100 и 110 г. Останалите книги са публикувани през различни интервали до приблизителната дата на книга 5 около 130 г., макар че точни дати не са известни.

В техническо отношение поезията на Ювенал е много изящна, ясно структурирана и изпълнена с експресивни ефекти, в които звукът и ритъмът имитират и подсилват смисъла, с много остри фрази и запомнящи се епиграми. Стиховете му атакуват както покварата на обществото в град Рим, така и безумията и жестокостите на човечеството като цяло, и показват гневно презрение към всички представители на това, което римлянитеСатира VI например, дълга повече от 600 реда, е безмилостно и стъкмено изобличение на глупостта, арогантността, жестокостта и сексуалната поквара на римските жени.

Ювенал "Сатири" са източник на много известни сентенции, сред които "panem et circenses" ("хляб и циркове", с намека, че това е всичко, от което се интересуват обикновените хора), "mens sana in corpore sano" ("здрав ум в здраво тяло"), "rara avis" ("рядка птица", отнасяща се до перфектната съпруга) и "quis custodiet ipsos custodes?" ("кой ще пази самите пазители?" или "кой ще гледанаблюдатели?").

Обикновено се смята, че родоначалник на жанра на стихотворните сатири е Луцилий (който се славел със стъкмистика), а Хораций и Персий също са били известни привърженици на стила, но обикновено се смята, че Ювенал е довел традицията до нейния връх.Съвременните поети (с изключение на Марциал) и напълно изключени от историята на сатирата на Квинтилиан от I в. от н.е. Всъщност едва Сервий в края на IV в. от н.е. признава Ювенал със закъснение.

• "Сатира III"
• "Сатира VI"
• "Сатира X"