(Епиграма/елегичен куплет, латински/римски, около 65 г. пр.н.е., 2 реда)

Въведение

"Odi et amo" ( "Мразя и обичам" ) е кратко стихотворение или епиграма на римския лирически поет Катул , написана под формата на елегичен куплет някъде около 65 г. пр. н. е. Често е наричана "Катул 85" или "Carmina LXXXV" за позицията му в общоприетия каталог на Катул " произведения. Въпреки краткостта си, тя е една от Катул ' най-известните и емоционални стихотворения, а декларацията за противоречивите му чувства към любовницата му Лесбия е известна със своята сила и краткост.

След голословната констатация, че едновременно мрази и обича, поетът се пита защо това е така. Той няма отговор на въпроса, а знае само, че това е вярно и че този конфликт е причина за много страдания.

Въпреки че името ѝ не се споменава никъде в стихотворението, се предполага, че то се отнася, както много други Катул ' други стихотворения, на Лесбия, която се смята за псевдоним на Клодия (съпругата на видния римски държавник Клодий), с която Катул продължили аферата си известно време. Ясно е, че в този момент връзката е започнала да се разпада и това е описано като парадокса на разочарования любовник.

Стихотворението е изградено като елегичен куплет - кратка двустишна поетична форма, често използвана от гръцките лирици за различни по-малки теми. Състои се от редуващи се редове от дактилен хекзаметър и дактилен пентаметър: две дактили, последвани от дълга сричка, цезура, след това още две дактили, последвани от дълга сричка.

Стихотворението съдържа осем глагола, нито едно прилагателно и нито едно съществително. Това преобръщане на нормалната поетична структура (която по принцип е предимно от съществителни и прилагателни) може да се разглежда като подчертаване на драматизма и противоречивите емоции Катул Тя се постига чрез рязка смяна на настроението, като се започне с просто твърдение, след това с любопитно психологическо изследване на мотива, след това с безстрастно признание за неразбиране, което води до констатация на факт и завършва с експлозията на последната дума "excrucior" (буквално "да бъдеш разпънат"). Последната дума получава допълнителен тласък от четирите си срички в сравнение с дветеили три срички от другите думи в стихотворението.

Противоположните и противоречиви чувства, които предизвиква любовта, и идеята за отношенията любов-омраза са една от най-често срещаните теми в световната литература и Катул в никакъв случай не е първият поет, който го засяга. Катул ' краткото стихотворение се изостря от тъжното осъзнаване, че тази беда възниква независимо от човешката воля (особено силно изразено чрез употребата на пасивния глагол "fieri") и че поетът не може да направи нищо друго, освен да се съобразява със ситуацията и да страда ужасно.

Въпреки краткостта си, стихотворението е преведено вероятно повече от всяко друго от Катул ' и е интересно как едно-единствено двустишие може да предложи толкова много фино различаващи се възможности за превод.

• Латински оригинал и буквален превод на английски език (Уикиизточник): //en.wikisource.org/wiki/Catullus_85
• Аудиочетене на латинския оригинал (класически латински)://jcmckeown.com/audio/la5103d1t11.php