Съдържание
Катул Биография
Въведение |
В това стихотворение Катул споделя радостта от пролетта, която връща топлината на земята. Той споделя и радостта си от очакването на пътуванията, които продължават да правят хората щастливи и днес. В първия ред Катул започва с пролетта, която връща балсамираната топлина, с приятна алитерация. Във втория ред той споменава западния вятър, като споменава Зефир, бога на западния вятър, най-топлия от ветровете.Катул разказва как Зефир успокоява яростта на небето по време на равноденствие, когато дните и нощите са с еднаква продължителност.
След това Катул разказва за местата, на които отива и които напуска. В четвърти ред той говори за това, че напуска фригийската равнина, а в пети ред - земята на Никея. След това в шести ред пише за това как би искал да отлети до градовете на Азия. Изглежда, че Катул има случай на пролетна треска и скитничество, тъй като пише за душата си, която трепти в очакване на странстването. Краката му са нетърпеливи дада пееш и да станеш силен.
В деветия ред той се сбогува с другите пътници, които нарича "събеседници", тъй като започват пътуването си далеч от дома. След това той завършва стихотворението, като говори за това как пътниците в крайна сметка се връщат у дома, след като са видели различните сцени.
Това е обнадеждаващо стихотворение от Катул, в което той показва ентусиазма си от смяната на сезона. Лесно е да се свърже с него, особено за хората, които преживяват смяната на сезоните. Има усещане за нужда от бягство, след като си бил вързан вътре през цялата зима. След като сезонът се смени с пролетта и времето се затопли, желанието да излезеш от града продължава и днес. Катул пише това, когатотой е бил далеч от дома си в страната Витиния. Макар че е хубаво да се откъснеш, също така е хубаво да се върнеш у дома след дълго пътуване. Пътуването носи радост.
Кармен 46 |
| Линия | Латински текст | Превод на български |
|---|---|---|
| 1 | IAM uer egelidos refert tepores, | Сега пролетта отново носи приятна топлина, |
| 2 | iam caeli furor aequinoctialis Вижте също: Лизистрата - Аристофан | сега сладкият вятър на Зефир затихва |
| 3 | iucundis Zephyri silescit aureis. | яростта на небето на равноденствието. |
| 4 | linquantur Phrygii, Catulle, campi | Пустинята е фригийската равнина, Катул, |
| 5 | Nicaeaeque ager uber aestuosae: | и богатата земя на горящата Никея: |
| 6 | ad claras Asiae uolemus urbes. | да отпътуваме за прочутите градове на Азия. |
| 7 | iam mens praetrepidans auet uagari, | Сега рамото ми трепери от безсилие и копнее да се скита; |
| 8 | iam laeti studio pedes uigescunt. | сега нетърпеливите ми крака се радват и укрепват. |
| 9 | o dulces comitum ualete coetus, Вижте също: Чудовището в "Одисея": олицетворение на зверовете и красавиците | Сбогом, скъпи дружини от пътници, |
| 10 | longe quos simul a domo profectos | които тръгнаха заедно от далечния ви дом, |
| 11 | диуерсае уарие уае докладва. | и които разделените пътища чрез променящите се сцени връщат отново. |
Предишна Carmen
Ресурси |
Проект VRoma: //www.vroma.org/~hwalker/VRomaCatullus/046.html