(Дидактична/елегична поема, латински/римски, 1 г. от н.е., 2330 реда)

Въведение

"Ars Amatoria" ( "Изкуството на любовта" ) е сборник с 57 дидактични стихотворения (или, може би по-точно, бурлескна сатира на дидактичната поезия) в три книги на римския лирически поет Овид , написана в елегични куплети и завършена и публикувана през 1 г. сл. н. е. Поемата съдържа поучения в областта на това как и къде да се намират жени (и съпрузи) в Рим, как да се съблазняват и как да се попречи на другите да ги откраднат.

Много кратко общо обобщение на трите книги на "Ars Amatoria" могат да бъдат изброени, както следва:

Книга1:

Част I: Неговата задача.

Част II: Как да я намерите.

Част III: Търсене по време на разходка.

Част IV: В театъра.

Част V: На състезания или в цирка.

Част VI: Триумфите също са добри.

Част VII: На масата за вечеря.

Част VIII: На плажа.

Част IX: Как да я спечелим.

Част X: Първо осигурете прислужницата.

Част XI: Не забравяйте рождения ѝ ден.

Част XII: Пишете и давайте обещания.

Част XIII: Бъдете там, където е тя.

Част XIV: Изглеждайте прилично.

Част XV: По време на вечеря бъдете смели.

Част XVI: Обещание и измама.

Част XVII: Сълзи, целувки и поемане на инициативата.

Част XVIII: Бъдете бледи и внимавайте с приятелите си.

Част XIX: Бъдете гъвкави.

Книга 2:

Част I: Неговата задача.

Част II: Нуждаете се от подаръци на ума.

Част ІІІ: Бъдете кротки и добродушни.

Част IV: Бъдете търпеливи и спазвайте правилата.

Част V: Не се колебайте.

Част ѴІ: Спечелване на служителите.

Част VII: Подарявайте й малки подаръци с вкус.

Част ѴІІІ: Наслаждавайте се на нея и й правете комплименти.

Част IX: Утешавайте я в болест.

Част X: Оставете я да ви липсва (но не прекалено дълго).

Част XI: Имайте други приятели (но внимавайте).

Част XII: За употребата на афродизиаци.

Част XIII: Разбудете ревността ѝ.

Част XIV: Бъди мъдър и страдай.

Част XV: Уважавайте нейната свобода.

Част XVI: Запазете го в тайна.

Част XVII: Не споменавайте нейните недостатъци.

Част XVIII: Никога не я питайте за възрастта ѝ.

Част XIX: Не бързайте.

Част XX: Задачата е изпълнена (засега...).

Книга 3:

Част I: Сега е време да обучим момичетата.

Част II: Погрижете се за външния си вид.

Част III: Вкус и елегантност в прическата и облеклото.

Част IV: Гримиране, но насаме.

Част V: Прикрийте дефектите си.

Част VI: Бъдете скромни в смеха и движенията.

Част VII: Учете музика и четете поетите.

Част VIII: Научете танци и игри.

Част IX: Да се видиш наоколо.

Част X: Пазете се от фалшиви любовници.

Част XI: Внимавайте с буквите.

Част XII: Избягвайте пороците, предпочитайте поетите.

Част XIII: Опитайте млади и по-възрастни любовници.

Част XIV: Използвайте ревността и страха.

Част XV: Игра на прикритие и кинжал.

Част XVI: Накарайте го да повярва, че е обичан.

Част XVII: Внимавайте как ядете и пиете.

Част XVIII: И така до леглото....

Първите две книги на Овид 's "Ars Amatoria" са публикувани около 1 г. пр. н. е., а третата (разглеждаща същите теми от женска гледна точка) е добавена на следващата година през 1 г. сл. н. е. Произведението има голям успех, дотолкова, че поетът написва също толкова популярно продължение, "Remedia Amoris" ( "Средства за любов" ), която скоро след това предлага стоически съвети и стратегии как да избегнем да бъдем наранени от любовни чувства и как да се разлюбим.

Тя обаче не е била всеобщо приета и има свидетелства за това, че някои слушатели са си тръгвали от ранните четения с отвращение. Мнозина са предположили, че пошлостта и разпуснатостта на "Ars Amatoria" с възхваляването на извънбрачния секс, е до голяма степен причина за Овид изгонването му от Рим през 8 г. от император Август, който по това време се опитва да насърчи по-строг морал. Овид по някакъв начин е бил въвлечен в политиката на фракциите, свързана с наследяването на трона, и/или в други скандали (осиновеният син на Август, Постум Агрипа, и внучката му Юлия са изгонени приблизително по едно и също време). "Ars Amatoria" може да се използва като официално извинение за отпадането.

Макар че творбата като цяло не дава непосредствено приложими практически съвети, а по-скоро използва загадъчни алюзии и третира темата с размах и интелигентност на урбанистичен разговор, повърхностният блясък на поезията все пак е ослепителен. Стандартните ситуации и клишета на темата са разгледани по изключително забавен начин, подправен с колоритни детайли отГръцката митология, римското ежедневие и общия човешки опит.

Въпреки това, в цялата си иронична реч, Овид избягва да се превръща в откровено подигравателен или неприличен, а сексуалните въпроси като такива се разглеждат само в съкратена форма в края на всяка книга, макар че и тук Овид например в края на втората книга се разглеждат удоволствията от едновременния оргазъм, а в края на третата част се обсъждат различни сексуални пози, макар и по доста лекомислен и езиколюбив начин.

Подходящо за темата на стихотворението, то е съставено в елегичните куплети на любовната поезия, а не в дактилните шестнайсетини, които обикновено се свързват с дидактичната поезия. Елегичните куплети се състоят от редуващи се редове от дактилен шестнайсетини и дактилен петостишия: две дактили, последвани от дълга сричка, цезура, след това още две дактили, последвани от дълга сричка.

Литературният блясък и популярната достъпност на произведението са гарантирали, че то е останало широко четен източник на вдъхновение и е било включено в учебните програми на средновековните европейски училища през XI и XII в. Впоследствие обаче то е станало жертва и на изблици на морално порицание: всички Овид са изгорени от Савонарола във Флоренция, Италия, през 1497 г.; преводът на Кристофър Марлоу на "Ars Amatoria" е забранен през 1599 г., а друг английски превод е конфискуван от американските митници чак през 1930 г.

• Превод на английски език (проект Perseus): //www.perseus.tufts.edu/hopper/text.jsp?doc=Perseus:text:1999.02.0069:text=Ars:book=1
• Латинска версия с превод дума по дума (проект Perseus): //www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.02.0068:text=Ars