(Трагикомедия, гръцки, около 408 г. пр.н.е., 709 реда)

Въведение

"Cyclops" (Гр: "Kyklops" ) е пиеса за сатири от древногръцкия драматург Еврипид това е единствената пълна пиеса за сатири, запазена от древна Гърция. тя представлява комична бурлеска, в която се разказва за залавянето на Одисей и бягството му от едноокия гигант циклоп Полифем, описано в Хоумър 's "Одисея" Датата на представянето му е несигурна, но може да е била около 408 г. пр.н.е. (а може би и много по-рано).

По време на пътуването към дома от Троянската война Одисей и неговият екипаж са загубили пътя си и спират на планината Етна в Сицилия, която е обитавана от раса на примитивни еднооки великани, известни като циклопи. Те се сблъскват със сатирите (които съставляват Хора на пиесата) и техния пиян баща Силен, които са поробени от един конкретен циклоп (Полифем от "Одисеята" , въпреки че през цялото време е наричан само "Циклопът").

Одисей предлага да размени вино със Силен в замяна на храна за гладния си екипаж и въпреки че храната не е негова, слугата на Дионис не може да устои на обещанието за още вино. Когато циклопът пристига, Силен бързо обвинява Одисей, че е откраднал храната, и се кълне в живота на всички богове и сатири, че казва истината.

Въпреки усилията на един по-млад и по-модерен сатир да разгласи истината, разгневеният циклоп вкарва Одисей и екипажа му в пещерата си и започва да ги изяжда. Ужасен от видяното, Одисей успява да избяга и замисля план да напие циклопа, а след това да изгори единственото му око с огромен покер.

Циклопът и Силен пият заедно, опитвайки се да се надминат взаимно в усилията си. Когато циклопът е добре пиян, той отвлича Силен в пещерата си (вероятно за сексуално удовлетворение) и Одисей вижда възможност да осъществи следващата фаза от плана си. Сатирите предлагат да помогнат, но после се отказват с различни абсурдни оправдания, когато моментът настъпва, а раздразненитеВместо това Одисей кара екипажа си да му помогне. Двамата успяват да изгорят окото на циклопа.

Ослепелият циклоп крещи, че е ослепен от "Никой" (името, което Одисей дава при първата им среща), а сатирите му се подиграват. Егоистичният Одисей обаче по погрешка изрича истинското си име и въпреки че той и екипажът му успяват да избягат, останалите неприятности, с които Одисей се сблъсква по време на пътуването си към дома, се дължат на тази постъпка, тъй като циклопът е дете на Посейдон.

Въпреки че пиесата има някои вътрешни достойнства, основният ѝ интерес за съвременните читатели е като единствен останал пълен образец на традицията на сатиричната драма. Сатиричните пиеси (да не се бъркат със "сатири") са древногръцка форма на непочтителна трагикомедия, подобна на съвременната бурлеска, в която участва хор от сатири (получовеци, полукози последователи на Пан и Дионис, които се скиталигорите и планините) и се основава на мотиви от гръцката митология, но съдържа теми за пиене, открита сексуалност, шеги и общо веселие.

Пиесите за сатири са били представяни като леко продължение на всяка трилогия от трагедии на атинските театрални фестивали Дионисии, за да се освободи трагичното напрежение от предходните пиеси. Героите са говорили в трагичен ямбичен стих, очевидно приемайки много сериозно собственото си положение, в контраст с лекомислените, непочтителни и неприлични забележки и лудории на сатирите.обикновено се характеризира с бурни и бързи движения, които пародират и осмиват благородните и грациозни танци от трагедиите.

Историята е взета директно от книга IX на Хоумър 's "Одисея" Единственото нововъведение е присъствието на Силен и сатирите. Несъгласуваните елементи на смелия, авантюристичен и находчив воин Одисей, грубия и брутален циклоп, пияния Силен и страхливите и разпуснати сатири са съчетани от Еврипид с рядко умение в произведение с хармонична красота.

• Английски превод на Е. П. Колридж (Архив на класиците в интернет): //classics.mit.edu/Euripides/cyclops.html
• Гръцка версия с превод дума по дума (проект Perseus): //www.perseus.tufts.edu/hopper/text.jsp?doc=Perseus:text:1999.01.0093