(Трагедия, гръцки, около 415 г. пр.н.е., 1093 реда)

Въведение

"Prometheus Bound" (Гр: "Prometheus Desmotes" ) е трагедия, която често се приписва на древногръцкия драматург Есхил въпреки че сега обикновено се смята, че е почти сигурно, че е дело на друга (неизвестна) ръка, може би чак от 415 г. пр.н.е. Основава се на мита за Прометей, титан, който бил наказан от бог Зевс за това, че дал огън на човечеството.

В началото на пиесата Хефест, ковачът на боговете, придружаван от Кратос и Бия (представляващи Властта и Силата), неохотно приковава Прометей към планина в Кавказ (считана от древните гърци за края на земята), докато Кратос го обижда, а Бия остава безмълвна през цялото време. Въпреки че Хефест изпитва известно съчувствие към съдбата на Прометей, особено вче Прометей е допринесъл за победата на Зевс в голямата битка срещу титаните, Кратос му напомня, че това е наказанието на Зевс за това, че Прометей е откраднал забранения огън от боговете.

Хор от океански нимфи (братовчедите на Прометей, Океанидите) се опитват да утешат Прометей. Той им доверява, че даряването на огъня на човечеството не е единственото му благодеяние, и разкрива, че именно той е осуетил плана на Зевс да унищожи човешкия род след битката с титаните, а след това е научил хората на всички цивилизационни изкуства, като писане, медицина, математика, астрономия,металургия, архитектура и селско стопанство (т.нар. "Каталог на изкуствата").

По-късно влиза самият титан Океан и обявява намерението си да отиде при Зевс, за да се застъпи за Прометей. Но Прометей го разубеждава, предупреждавайки, че този план ще доведе само до гнева на Зевс върху самия Океан. Въпреки това той изглежда уверен, че Зевс в крайна сметка все пак ще го освободи, тъй като ще има нужда от пророческата дарба на Прометей, за да запази собственото си положение (намекваняколко пъти в пророчеството за сина, който ще стане по-велик от баща си).

След това Прометей е посетен от Йо, някога красива девойка, преследвана от похотливия Зевс, но сега, благодарение на ревнивата Хера, превърната в крава, преследвана до краищата на земята от хапеща пепелянка. Прометей отново демонстрира дарбата си на пророк, като разкрива на Йо, че мъките ѝ ще продължат известно време, но накрая ще свършат в Египет, където тя ще роди син на име Епаф, добавяйкиче един от нейните потомци след няколко поколения (неназованият Херакъл) ще бъде този, който ще освободи самия Прометей от собствените му мъки.

Към края на пиесата Зевс изпраща бога-пратеник Хермес при Прометей, за да поиска от него да разбере кой е този, който заплашва да го свали от власт. Когато Прометей отказва да се подчини, разгневеният Зевс го поразява с мълния, която го потапя в бездната Тартар, където той ще бъде вечно измъчван с фантастични и ужасни болки, зверове, които поглъщат органи, мълнии и безкрайниагония.

Есхил ", посветена на мита за Прометей, се различава радикално от по-ранните разкази в "Хезиод". "Теогония" и "Работи и дни" , където титанът е представен като низък хитрец. в "Prometheus Bound" , Прометей се превръща по-скоро в мъдър и горд човешки благодетел, отколкото в обект на обвинение за човешкото страдание, а Пандора и нейният буркан със злини (чиято поява е предизвикана от кражбата на огъня от Прометей в Хезиод ) напълно отсъства.

"Prometheus Bound" е първата пиеса от трилогията "Прометей", наричана условно "Прометей". "Прометея" . Въпреки това, другите две пиеси, "Прометей без окови" (в която Херакъл освобождава Прометей от веригите му и убива орела, който всеки ден е бил изпращан да изяде вечно възстановяващия се черен дроб на титана) и "Прометей, носителят на огъня" (в която Прометей предупреждава Зевс да не ляга с морската нимфа Тетида, тъй като тя е предопределена да роди син, по-голям от бащата, което довежда до окончателното помирение на благодарния Зевс с Прометей), са оцелели само във фрагменти.

Въпреки че има сведения, датиращи от Голямата Александрийска библиотека, които единодушно приписват Есхил като автор на "Prometheus Bound" , съвременното научно изследване (въз основа на стилистични и метрични основания, както и на необичайно нелицеприятното изображение на Зевс и препратките към него в произведенията на други автори) все по-често посочва дата около 415 г. пр.н.е., много след Есхил ' смърт. Някои учени дори предполагат, че тя може да бъде работата на Есхил Синът на Еуфорион, който също е драматург, обаче вероятно никога няма да намери окончателно решение на този дебат.

Голяма част от пиесата е съставена от речи и не съдържа почти никакво действие, особено като се има предвид, че главният герой, Прометей, е окован във вериги и неподвижен през цялото време.

Основната тема в цялата пиеса е за съпротивата срещу тиранията и за разочарованието и безпомощността на разума и правотата пред лицето на огромната власт. Прометей е олицетворение на разума и мъдростта, но също така представлява индивида на съвестта в една тиранична тоталитарна държава (често срещана тема в гръцките пиеси от епохата). Той е представен като бунтовник със съвест, чието престъпление -любовта му към човека - му навлича гнева на боговете, но и непосредственото съчувствие на човешката публика. Той се превръща в представител на онези човешки поборници за справедливост и принципи, които се противопоставят на тиранията и плащат най-високата цена. В някои отношения Прометей предрешава Христос като божествено същество, което понася ужасни мъчения в името на човечеството.

Друга важна тема в пиесата е тази за съдбата. Като ясновидец, който може да вижда бъдещето, Прометей добре знае, че не може да избегне дългите години на мъчения, но също така знае, че един ден ще бъде освободен и че притежава част от стратегическо знание, което може да запази или унищожи управлението на Зевс.

• Превод на английски език (Архив на класическата литература в интернет): //classics.mit.edu/Aeschylus/prometheus.html
• Гръцка версия с превод дума по дума (проект Perseus): //www.perseus.tufts.edu/hopper/text.jsp?doc=Perseus:text:1999.01.0009