(Комедия, гръцки, 425 г. пр.н.е., 1234 реда)

Въведение

"The Ахарняни" (гр: "Akharneis" ) е най-ранната от единадесетте оцелели пиеси на древногръцкия драматург Аристофан , и класика на силно сатиричния жанр на драмата, известен като "Стара комедия". За първи път е поставена през 425 г. пр. н. е. и печели първо място на фестивала в Ленея. Главният герой, Дикайополис, по чудо получава частен мирен договор със спартанците и се радва на предимствата на мира въпреки съпротивата на някои от съгражданите си атиняни.

Пиесата започва с Дикайополис, който седи съвсем сам на Пникс (хълмът, където атинското събрание се събира, за да обсъжда държавни въпроси) и изглежда отегчен и разочарован. Той разкрива умората си от Пелопонеската война, копнежа си да се прибере у дома, в своето село, нетърпението си към събранието, което не започва навреме, и решимостта си да издекламира ораторите в атинското събрание, които не искат дадебати за прекратяване на войната.

Когато някои от гражданите пристигат и започва работният ден, темата за важните оратори, които се обръщат към събранието, очаквано, не е мирна и, верен на предишното си обещание, Дикайополис коментира шумно тяхната поява и вероятни мотиви (например посланикът, който наскоро се е завърнал от дългогодишен престой в персийския двор и се оплаква от разточителното гостоприемство, което е трябвало да понесе),и посланикът, който наскоро се е върнал от Тракия и обвинява ледените условия на север за дългия си престой там за сметка на обществото и т.н.).

На събранието обаче Дикайополис среща Амфитей, човек, който твърди, че е безсмъртен праправнук на Триптолем и Деметра, и който освен това твърди, че може да постигне мир със спартанците "на частно", за което Дикайополис му плаща осем драхми. Когато Дикайополис и семейството му празнуват частния мир с частно тържество, те са нападнати от Хора, тълпа отВъзрастни земеделци и въглищари от Ахарне (ахарнианите от заглавието), които мразят спартанците за това, че са унищожили фермите им, и които мразят всеки, който говори за мир. Те явно не подлежат на рационални аргументи, затова Дикайополис взема за заложник кошница с ахарниански въглища и изисква от старците да го оставят на мира. Те се съгласяват да оставят Дикайополис на мира, само ако той пощади въглищата.

Той се отказва от "заложника" си, но все още иска да убеди старците в справедливостта на каузата си и предлага да говори с главата си на дръвника, само ако го изслушат (въпреки че е малко притеснен, след като Клеон го е вкарал в съда заради "миналогодишната пиеса"). Той отива в съседната къща на известния писател Еврипид за помощ за антивоенната му реч и да заеме костюм на просяк от една от трагедиите му. Така облечен като трагичен герой, преоблечен като просяк, и с глава на дръвника, той излага пред Хора на ахарняните аргументите си за противопоставяне на войната, твърдейки, че всичко е започнало заради отвличането на три куртизанки и е продължено само от спекуланти за лична изгода.

Половината хор е спечелен от аргументите му, а другата половина - не, и между враждуващите лагери избухва бой. Боят е прекъснат от атинския генерал Ламах (който по случайност живее и в съседство), който след това е разпитан от Дикайополис защо лично подкрепя войната срещу Спарта, дали от чувство за дълг, или защото му плащат. Този път целият хорХорът е спечелен от доводите на Дикайополис и го обсипва с преувеличени похвали.

След това Дикайополис се връща на сцената и организира частен пазар, където той и враговете на Атина могат да търгуват мирно, а различни второстепенни герои идват и си отиват при фарсови обстоятелства (включително атински информатор или подмазвач, който е натъпкан в слама като парче керамика и отнесен в Беотия).

Скоро пристигат двама глашатаи, единият от които призовава Ламах на война, а другият - Дикайополис на вечеря. Двамата мъже отиват, както са призовани, и се връщат скоро след това: Ламах с болки от раните, получени в битката, и с по един войник на всяка ръка, който го поддържа, а Дикайополис - весело пиян и с танцуваща девойка на всяка ръка. Всички излизат сред всеобщо празненство, с изключение на Ламах, който излиза с болки.

"Ахарняните" беше Аристофан " - третата и най-ранната запазена пиеса. Тя е поставена за първи път на фестивала в Леная през 425 г. пр.н.е. от сътрудника Калистрат от името на младия Аристофан и печели първо място в конкурса за драматургия там.

Пиесата се отличава с абсурдния си хумор и с въображаемия си призив за прекратяване на Пелопонеската война срещу спартанците, която по време на създаването ѝ продължава вече шеста година. Тя представлява и енергичен отговор на автора на преследването му година по-рано от видния атински държавник и военен лидер Клеон ( Аристофан е обвинен, че е оклеветил атинския полис в предишната си пиеса, "Вавилонците" , вече изгубен), разкривайки решимостта си да не се поддаде на опитите за сплашване на демагога.

Старата комедия е била изключително актуална форма на драма и се е очаквало публиката да познава огромния брой хора, назовани или споменати в пиесата, сред които в случая са: Перикъл, Аспазия, Тукидид, Ламах, Клеон (и няколко негови поддръжници), различни поети и историци, включително Есхил и Еврипид , както и много, много други.

Както повечето пиеси на Аристофан, "Ахарняните" като цяло се подчинява на конвенциите на старата комедия, включително маските, които карикатурират реални хора (за разлика от стереотипните маски на трагедията), използването на самия театър като истинска сцена на действието, честото пародиране на трагедията, както и постоянното и безмилостно подиграване и подиграване както на политическите фигури, така и на всички известни на публиката личности, Аристофан винаги е бил новатор и не се е страхувал да включва вариации на традиционните структури, стихотворни форми и т.н.

Самият автор често се превръща в основна мишена на подигравателния хумор на пиесата, тъй като той изрично се идентифицира с главния герой Дикайополис. Героят на Дикайополис говори за това, че е преследван заради "миналогодишната пиеса", сякаш е самият автор - необичаен случай, в който герой недвусмислено говори извън образа си като говорител на автора. В един момент хорътподигравателно го представя като най-голямото оръжие на Атина във войната срещу Спарта.

• Превод на английски език (Архив на класическата литература в интернет): //classics.mit.edu/Aristophanes/acharnians.html
• Гръцка версия с превод дума по дума (проект Perseus): //www.perseus.tufts.edu/hopper/text.jsp?doc=Perseus:text:1999.01.0023